Херман Хесе (1877-1962)
Херман Хесе - снимка Уикипедия
Херман бил буйно и живо дете, с което понякога било трудно да се справиш. В младежките си произведения той описва почти всичко от своето детство и юношество – атмосферата и приключенията край реката, мостът, църквата, къщите, допрени една до друга, както и техните обитатели с изумителните си качества. Дядото на Хесе, доктор по философия, говорещ няколко езика, насърчавал момчето да чете много, осигурявайки му достъп до неговата собствена библиотека, която била пълна с литература от целия свят.
През 1881 година, когато Хесе е на четири, семейството се мести в Базел, където остава шест години, и после пак се връща в Калв. Първо, Хесе посещава латинско училище, а през 1891 започва да посещава Евангелистката Теологическа семинария. Тук отново писателят показва свободолюбивия си дух, като бяга от семинарията на следващата година и го намират в едно поле след един ден. Хесе сменя доста училища и институции и е в непрекъснат конфликт със своите родители. След опита си за самоубийство той се лекува в няколко болници и психиатрични клиники. През 1893 година успява да завърши своето обучение, след като полага съответните изпити.
През 1895 г, Хесе започва работа в книжарница. Прекарва по-голяма част от извънработното си време в четене на книги, отколкото с приятели. Получава приличен доход, който му позволява да живее независимо от своите родители. Първото нещо, което издава е малък том с поезия, а през 1899 и колекция с проза. И двете произведения са пълен бизнес провал. Въпреки това издателят на Leipzig поощрява автора, защото вярва в неговите възможности. От 1899 г, Хесе работи в магазин за антики в Базел. Тук той продължава да се развива в духовен и артистичен аспект. През 1900 година е освободен от задължителна военна служба, заради проблем със зрението. Това заедно с нервните разстройства и упорити главоболия, му оказват влияние през целия живот.
На следващата година, Хесе осъществява една отдавнашна мечта и пътува за първи път в Италия. След като се връща в Базел си сменя работата и започва да работи в антикварен магазин. През това време започва да публикува стихове в различни списания, които му носят скромни хонорари. Издателят Fisher се заинтересувал от Хасе и през 1903 година издава новелата му “Peter Camenzind”, и това се оказва пробива на Хесе, от този момент той вече може да се издържа само от писателска дейност.
Имайки вече някаква литературна слава, Хесе се жени през 1904 г за Мария Берноули, която е от известно семейство на математици. Семейството се установява в Гайенхофен, при езерото Констанс, където по-късно отглеждат трите си сина. Две години по-късно е издадена втората му новела „Под колелата”. През 1910 излиза и третата – „Гертруд”, като по време на писането й, той получава удар. Тук в Гайенхофен отново се възражда интересът на Хесе към будизма. През това време той се отчуждава от съпругата си и през 1911 г, заминава сам на пътешествие в Шри Ланка и Индонезия. След завръщането му, семейството се мести в Берн, но смяната на обстановката не успява да реши брачните проблеми.
Когато избухва Първата Световна война, Хесе се записва доброволец в Императорската армия, но е обявен за негоден за военна служба, но е назначен да се грижи за военнопленници. Когато Хесе се завръща към цивилния живот през 1919 г, бракът му се разпада. Жена му преживява остър пристъп на психоза, но дори и след възстановяването й, Хесе не вижда вече бъдеще с нея. Те разделят дома си в Берн, Хесе се мести по-късно в гр.Монтагола, в къща наподобяваща малък замък и се препитава като дава няколко от стаите под наем. Тук продължава да пише и да издава разкази. През 1923г, получава швейцарско гражданство и на следващата година се жени за певицата Рут Вагнер, дъщеря на швейцарската писателка Лиса Вагнер, но бракът им не е стабилен, и съвсем скоро след това се разделят.
На 50-я рожден ден на Хесе се появява първата му автобиография, написана от неговия приятел Хюго Бол. След публикуване на поредната си успешна новела, Хесе се жени за историчката Нинон Дъблин. Двамата се местят в новопостроена къща близо до града, направена съобразно желанията на писателя. Той планира написването на големия си последен проект “The Glass Bead Game”, която е публикувана през 1943г. Той е награден с Нобеловата награда за литература през 1946 г.
През следващите двайсет години от живота си, Хесе пише само кратки разкази и есета. Умира на 9 август 1962 година. Много училища са кръстени на него. Също така е учредена награда, носеща неговото име.